Произход на Кобаяши доджо
В айкидо света има много значими и вдъхновяващи фигури. Всички те имат своята роля в пътя на изкуството. Създателят на айкидо, Морихей Уешиба, през годините е имал десетки ученици, които са тренирали усърдно и които са поели по своя път, за да предават изкуството напред.
Интересно е да се знае откъде е започнала всяка една организация в този разнообразен свят на бойното изкуство - оказва се, че има интересни взаимовръзки и се придобива по-ясна представа за това "кой кой е" в света на айкидо.
Като членове на Кобаяши Доджо България ще започнем тази тема именно с организацията на Язо Кобаяши Сошихан.
Язо Кобаяши 8-ми дан в доджото му в Кодайра, Токио
Роден на 20 септември 1936 година, Язо Кобаяши е трето поколение ученик на Морихей Уешиба.
Преди да започне да тренира айкидо през 1954, е тренирал джудо, тъй като е живял близо до централата на джудо - Кодокан.
Започва да тренира в същата сграда още в 5-ти клас.
Разбира за айкидо чрез приятелство - със сина на легендарния иайдо майстор и президент на федерацията по иайдо, Данзаки Томоаки. Той кани младия Язо на тренировка в доджото на Морихей Уешиба.
Първата тренировка, на която присъства, е водена от Хироши Тада, второ поколение ученик на О'сенсей.
По това време трениращите са едва 5-6 човека, а доджото е приютявало бежанци от първата индокитайска война. Айкидо е напълно непознато в този момент.
В края на тази тренировка Тада Сенсей кани младият Кобаяши (последна година в гимназията) да се присъедини и да тренира, ако му е харесало това, което е видял. Така той започва редовни тренировки малко по късно през април, в първата си година в университета.
Неизвестното дотогава айкидо е показано на света за първи път през септември 1955 година. На покрива на универсалния магазин Такашимая се провежда първата публична демонстрация на айкидо. По това време Язо Кобаяши помага само с носенето на татамито, тъй като е начинаещ.
В първата година на тренировките в хомбу доджо има 5-10 човека, Кишомару Уешиба (вторият дошу и син на О'сенсей) работи все още в охранителна фирма, така че в този момент не е преподавал в доджото. Основен заместник на О'сенсей е Хироши Тада. Две години по късно, през 1957, Кишомару Уешиба започва целодневно да преподава и менажира доджото. От този момент се увеличава и броят тренировки. Той оформя програма с по 5 тренировки на ден, като най-ранната, както и днес, започва в 6:30. Същата система Язо Кобаяши пренася и в своето доджо.
Решава да стане учидеши Хомбу Доджо, защото е близо до дома му и защото в Кодокан (където тренира известно време джудо едновременно с айкидо) няма възможност да прави странични неща и да се социализира. Голямата и строга организация по това време се различава от по-свободната такава в Айкидо централата, където преди и след тренировка се пие чай, има курсове по калиграфия, а вечер и се е излиза за по питие. В хомбу доджо идват различни хора с различно минало, обединени от желанието да учат и тренират айкидо, което ги е събирало.
Въобще социалната и енергична среда на айкидо допада много на Язо Кобаяши.
Животът му като учидеши е интересен и преминава неусетно, като у него и другите учидешита не липсва желанието да пробват техниките и извън класа. Млади и силни, подлагайки на изпитание ефикасността на техниките, всеки е трябвало да намери начин да се справи - младият, дребничък Язо Кобаяши научава, че продължителните кръгово движения изморяват опонентите му както и когато се изправя много бързо след като е хвърлен. Така той намира някои елементи, които му помагат в изпълнението на техниките.
С годините Язо Кобаяши, учейки се от различните стилове на учениците на О'сенсей, разбира, че всеки има различно виждане за техниките, някои, от които е възхитен, други, с които не е напълно съгласен, но те всички го оформят да стане такъв какъвто е днес.
Според Язо Кобаяши това е и причината айкидо да се развива - свободата да изразяваш техниките и да ги направиш по много различни начини.
Язо Кобаяши основава айкидо клуба в университета в Мейджи още докато е студент. След около 15 години практика решава да създаде и свое доджо през април 1969 година в Кодайра, Токио.
С лек тон и приятелско отношение той преподава основите в айкидо, следвайки мотото "Айкидо за колкото може повече хора". Така той развива организация която днес наброява около 120 клуба в 22 страни. В това число е и Кобаяши Доджо България - с президент Николай Петков 6-ти Дан и главен клуб Айкидо Клуб Славия. Това става през 2008-ма година и в момента организацията в България наброява 6 клуба.
Днешният доджо-чо, синът на Язо Кобаяши, Хироаки Кобаяши 7-ми дан (директор на организацията) започва да тренира едва на 3 години. В духа на мотото на баща си той популяризира айкидо в многобройните семинари, които води по цял свят.
Язо Кобаяши разпространява айкидо с усмивка, искрено, леко и достъпно, така той развива една от най-големите и престижни организации. Силно стъпил на основите, които е получил в Хомбу Доджо, той е намерил своята рецепта за успех. Айкидо е обединяващо, социализиращо и разнообразно бойно изкуство. Тези елементи са дълбоко вкоренени в организацията, която е изключително отворена и приятелски настроена към всички - хармонично отношение, напълно в духа на айкидо.
