АЙ
обединяващ, хармоничен
Хармония и Любов
КИ
Дух, енергия, морал
Сила и енергия
ДО
път, посока
Пътят на хармоничната сила
пътят на обединение на духовната и физическата енергия
Японско бойно изкуство създадено и усъвършенствано в периода 1920-1940г. на 20-ти век от
Морихей Уешиба, наричан О'сенсей (велик учител)
14 Декември 1883 – 26 Април 1969
След десетилетия на усъвършенстване и практика О'сенсей създава едно от най-сложните и фини бойни изкуства, основаващо се на хармония между трениращите - несъпротивление и пренасочване на енергията на атакуващия. Неговите религиозни и философски виждания му повлияват да развие по-висша форма на бойно изкуство, такава, която създава, а не руши.
Айкидо е представено на света през 1951 във Франция, и оттогава се разспространява навсякъде по света, преминавайки граници и предразсъдъци.
В това отношение спорта има подобна роля, да обединява хората, но все пак ги дели на победители и загубили.
За разлика, в Айкидо, обединението идва от взаимното уважение и практика, без състезание.
Вторият "Дошу" - третият син на Морихей Уешиба, Кишомару Уешиба, който наследява ролята на пазител на бойното изкуство.
Настоящият (трети) "Дошу" - внук на Морихей Уешиба, Моритеру Уешиба
Waka Sensei - Младият Сенсей правнук на Морихей Уешиба, Мицутеро Уешиба
Айкидо е синтезирано от няколко бойни изкуства, които създателята му, Морихей Уешиба е изучавал. Обединявайки уменията си с философските си виждания, О'сенсей създава различна система от дотогава съществуващите. Тя не е предназначена за физическо надмощие и агресия - напротив, развитието в изкуството помага за изграждането на духа и ценностите на практикуващия, развива координацията, гъвкавоста и физиката му по хармоничен начин.
Айкидо е начин да се постигне себеусъвършенстване и увереност във всички сфери на живота, поради силно застъпените принципи на гъвкавост и несъпротивление и подтискане на егото на практикуващия.
Айкидо е изключително полезно в създаването на фокус, координация и моторика у децата.
Има полезен ефект върху всички системи в човешкото организъм, тъй като има аеробни и двигателни упражнения в които се използва цялото тяло.
Може да се практикува без ограничения във възрастта и пола.
Принципите в Айкидо имат своята роля и с цел самоотбрана - все пак бойното изкуство се основава на самурайски учения, чиято цел е била да подготви практикуващите за война.
Практикуване за самозащита не би могло да бъде самоцел, тъй като би значело да се търсят и прилагат бързи резултати - нещо нехарактерно за повечето бойни изкуства.
Със сигурност себеусъвършенстването и тренировките дават на практикуващите умения да се спрявят с конфликтните ситуаци и да не стигат до физически такива, освен когато са неизбежни. Годините практика и опит биха имали сериозна роля в такива неизбежни застрашаващи живота моменти, но за да се достигне до такова умение е необходимо постоянство.
Все пак преди да се научим да тичаме се учим да ходим, и преди това да лазим. По думите на О'сенсей
"Целта на тренировката е да стегне отпуснатия,
да закали тялото и да изглади духа"
